Щом кацне нощта на перваза
си слагам грим и усмивка
и идвам,за да докажа
колко много те искам.
Знам,не бива да съм твоя,
ала любовта е неразумна
и не мога,нямам воля,
нито сили да си тръгна.
Нека ни гледа Луната,
сутринта ще си ида с нея
и пак ще се върна когато
в небето цяла изгрее.
Ще се срещаме хиляди нощи,
докога така нямам представа...
Важно е само да искаме още
късчета лунна наслада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар