(Посвещава се на всички "Грозни патета",които нямат тъпрение да пораснат,за да обичат и да бъдат обичани.)
Все се удрям в ъглите на думите,
многоточието до кръв издрасках...
Кога ще спре това безумие,
кога най сетне ще порасна?
Денят ми се взривява в слепоочието,
времето изобщо не лети...
Ще стане ли на точка многоточието,
ще имам ли красиви дни?
Залез спуска меден гланц,
гледам го безкрайно уморена;
имам ли за обич малък шанс?
Имам ли кураж и време?
Не знам,но ще почакам още
любовта в потайните ъгли -
да ме открие и докосне,
обичта с мен да сподели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар