Загубих си онази детската усмивка...
А вместо нея някаква фалшива,
с която никога не свикнах -
на устните им е горчива.
А оная истинска и детска
я виждам на небето звездно -
до Венера си потрепква,
на ръба на страшна бездна.
Няма как - ще карам със фалшива...
Решение си имам на проблема -
с изкуствената - докато съм жива,
а после литвам да си взема
онази мойта,детската усмивка,
дето я загубих толкова отдавна,
дето страшно много си я исках
и която татко ми открадна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар