По старинните площади на Мадрид
бърза тих,угрижен господин -
по скоро гладен,вместо сит,
без звание,значка и чин.
Навярно той е вашия баща,
от години на гурбет заминал...
На ден обърнал е нощта,
през глад и сълзи е преминал.
А някъде на острова,наречен Крит
една жена(като още много други)
през нощта не спи,а се върти -
как са близките се чуди...
Навярно тя е майка клета,
заминала за повечко пари -
срещу тях душата й е взета,
за да прати на деца,сестри...
Ех,животе наш ти,
защо си тъй проклет?
Караш майки и бащи
да отиват на гурбет -
да оставят своите деца,
къщи с дъхави градини,
да изтръгнат своите сърца,
да си съкратят години...
Ех,животе гурбетчийски
защо си толкова суров?
Нашите земи тракийски
синоним са на любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар