/посвещава се на хората,които никога не пожелаха да бъдат до мен/
Тя днес е толкова щастлива,
вероятно е с късмет родена -
пожелана,искана,красива
и усмихната от много време.
Тя е толкова безгрижна
като птица е свободна...
Не мислете,че завиждам -
няма как! Не съм способна!
От живота съм видяла
и да знаете,че не е лесен,
без баща си съм живяла -
знам си две,и двеста...
Днес е толкова щастлива,
а баща й я обича...
Не мислете,че завиждам,
но с какво съм по различна?
И кажете има ли лимити
обичта в сърцата на бащите?
Нима прегръдките са дефицити?
И нима са избор дъщерите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар