Грях

Слизам по сребристи парапети,
изваяни от лунна светлина
и спирам тайничко където
ме чакаш търпеливо в дъжда.

Сън ли е? Или се сбъдваш
една така очаквана  мечта?
Не,не искам да си тръгвам,
моля,подари ми любовта.

Погали ти белите ми рамене
изгаряй ме с върхове на пръсти
всичко в нашите тела зове -
люби ме,мили! Непрекъснато...

Ще прокарам ноктите си по гърба,
ще лекувам раните ти само с устни ...
Да те драскам ли или да спра?!
Кажи ми!Че е вече сутрин -

слънце изгрява след  дъжд
и  вече трябва да вървя -
връщам се при  своя  мъж
а ти при твоята жена...