Счупено сърце

Навярно преди време съм била
съвсем по малка и различна
опитвала съм даже да летя
и неуспехa да обичам.

Опитвала съм да се покатеря
на самия връх на планината,
а при падането си да пея
и да се прегръщам с тревата.

По различна съм била тогава
навярно твърде алогична
ала днес не се познавам
и не мога да обичам.

Обичах до последно някой,
който отвисоко ме изпусна...
Има счупено сърце в тревата
и за обич някак си е късно...

Завинаги останах си такава
опитваща и вечно алогична,
но как парчета да раздавам?!
Счупеното никой не обича...