вторник, 7 февруари 2012 г.

Гора




Вървя в гората - бавно и спокойна,
а спомени раздират ми сърцето
дочувам птичка песнопойна,
която с песен стопли ми сърцето.

И вятър нежно погали листата,
отнесе песента над родна шир,
рекичка тихо ромоли в позлата..
Залязва Слънчо и настъпва мир.

Долита нощ,звездите греят,
а на брега момиче и момче..
Сърцата им в еднакъв ритъм пеят -
пътечката къде ли ще ги отведе!?

Но Месечко подсказва им полека:
"Не тръгвайте,послушайте нощта!
А моя лик все нежно ще ви свети,
за да усетите и вие любовта!"


Няма коментари:

Публикуване на коментар