Оглеждам се,прекрачвам прага,
в тая къща съм отново..
В гърлото ми буцата засяда,
а краката стават на олово.
Стаи - празни,тъй задушни,
стените - пожълтели,но познати..
Ума из спомените лакътуши -
на обич майчина богати.
Прибрах се,мамо!
Посрещни ме!
И внучето си целуни!
Ела..
Кажи ми как да съм щастлива!?
Живота ми без теб е мъка..
Празнота..
Няма коментари:
Публикуване на коментар