Сърцето така не ме е боляло
до изнемога, че даже до втръсване,
любовта ми днес е едно огледало
по пода на хиляди пръснато.
Докрай разпиля ми надеждите
както вятър тихи листопади,
отне съня, уюта и копнежите,
спокойствието в душата ми ограби...
И нищо вече няма да е същото,
като ураган през живота ми мина
Усмивките до една се разпръснаха
и чудя се как не загинах...
Остави ми единствено сълзите
като тъжни светулки да светят,
свити в ъгълчето на очите ми -
загубени в пространството планети...
Няма коментари:
Публикуване на коментар