Нелогична ми е името.
От утре може да ме няма.
По лудост ненадмината.
Често малко разпиляна.
Влюбена отчаяно в живота
аз в съвети се не вслушвам,
изтъквам, че не съм момиче
и се правя на хитруша.
Теории умея да развивам,
присъщи на дете, което
вечер не желае да заспива,
стиснало играчките си в шепи...
Пошлостта не ми се нрави.
Усмивки без лимит раздавам.
Понякога шамари здрави.
Длъжна никак не оставам.
И още в мен на власт е
петгодишното момиченце
нивга няма да порасна
и такава именно обичам се...
Няма коментари:
Публикуване на коментар