вторник, 24 юли 2012 г.

Синьо щастие

Очаквам те.Да ми се случиш,
да погаля кожата си с теб.
Чрез слънцето да ме научиш
самичка да създам небе.

Лъчите си,безмилостно горещи
да разпръсна в хиляди посоки,
като восък от стопени свещи
да се спускат от високото.

И също като лъскавите миди,
плували с години до брега солен,
аз идвам пак,за да те видя,
мое щастие синьо.Мое море.

Няма коментари:

Публикуване на коментар