Детството ни помниш ли?Игрите?
Косите ни небрежно разпиляни?
Небето синьо беше ни обител
преди големи всичките да станем.
Тръгнахме по пътища незнайни
бързащи,от живота недовзели,
сега припомняме си тайно
за местата дето сме се смели.
Детство наше,пълно с усмивки,
със спомени,с приятели добри,
в миналото те са скрити
и някъде из нашите души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар