Небето сля се със земята,
не престана да вали.
Дъжд се сипе в душата,
а в сърцето ми гърми.
И очите вече ми пресъхват -
оттам изляха се морета,
кожата от студ настръхва,
ами чувствата... Къде са?!
Любовта ми ме предаде -
в мене властва празнота,
ревността усмивките окраде...
Ще се казвам вече Самота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар