Приказка за калинката

Имало някога калинка
с мекички,рубинени крила,
живеела в една градинка
и мечтаела за любовта.
И търкаляли се дните,
в един красив такъв
минал й напето пред очите
бръмбър...При това какъв!
Поизпънала краченца,
кацнала на лилав цвят,
та рубинените й оченца
повече да заблестят.
И притихнала полека
зачака бръмбъра свой,
да я види само,нека!
Той е нейния герой!
Подмина я обаче хубавеца
по пътя затича в захлас,
погледна рубинените очета
и продължи зад белия храст.
Малката калинка се ядоса,
рече си:"Ще види той!
Аз ще стана много лоша,
ако не приеме да е мой!"
Тя след него бързо литна
и да тича нейде го видя...
Калинката ни любопитна
рече пак:"Ще го следя!"
Първо мина през полето
после край реката сви,
спря се край дърво,което
отдавна на брега лежи.
И видя го да почуква
на дънера изгнил с крак,
мустака леко поусуква
и почуква - пак,и пак...
След секунда се отвори
малко прозорче кафяво,
с усмивка му заговори
мравка с гласче отляво:
"Здрасти,бръмбъзъко,влез,
чай от билки съм  сварила
и сладкиши има колко щеш
разтребила съм и измила.."
Ах,негодника му горделив,
мравката избра наместо нея,
мисли се за най-красив...
Да я сломи не ще успее!
Скри се милата,зад шума
и зачака тъпреливо там,
и след миг дочу тя думи,
от които я хвана срам...
"Виж,мила како Мравке,
дай приятелски съвет,
моли влюбеното ми сърце!
Тя е тъй красива, днес видях
очите й като рубинени лъщят,
да я заговоря не посмях,
нали от малък съм инат!"
Зарадва се нашата калинка,
излезе от нападалата  шума,
задърпа го към китната градинка
и по пътя цял го нацелува...