До прозореца се свивам на кълбо,
замислен съм и толкова отчаян
гледам през прозрачното стъкло -
в хоризонта синкав и безкраен.
Сърцето ми разбито е на две,
а душата ми е на самотник,
като птица с пречупени криле,
и море без платноходки.
За какво са ми мила,ръцете
щом тебе няма да докосват?...
Навън се гонят луди - ветровете,
вътре аз треперя като просяк!
Оттук нататък няма смисъл,
искам някой да ми вземе
живота сив,така излишен..
И в Рая да се пренеса...
При тебе...
Няма коментари:
Публикуване на коментар