Самота

В мисли вечно деня ми минава,
и през нощите пак не заспивам.
От години така се получава,
самотата бавно ме убива.

Сутрин ме събужда тишината,
целуват ме на слънцето лъчите,
докосва ме с плат чаршафа
ще погаля и с вода очите.

Клаксон вън ме поздравява,
цветята сладко ми говорят.
Аромата на кафе навява
вятъра в белия прозорец.


Все така живея - ден и нощ
флиртувам си със всичко.
Повярвайте,не знам защо,
а пък и не искам нищо,

освен събуждането сутрин
да е от любими хора,
от мъжки топли устни,
дечица,тичащи из двора.