Виждаш ли Луната как
постила бляскава пътека?
Прогонва този черен мрак
и разпръсва светлина полека.
Притваря уморените очи
и минава лекичко през тях,
слива се със хорските души,
в телата наши,пълни с грях.
Аз си лягам вече,ами ти?
Придружи ме в тоя лунен сън,
тялото ми можеш да си присвоиш!
Душата ми е някъде навън!
Няма коментари:
Публикуване на коментар